Св. Иоан Рилски Чудотворец
(876 – 946)
Св. Иоан Рилски Чудотворец
(876 – 946)
Άγιος Ιωάννης της Ρίλας ο Θαυματουργός
За свеца
Текст
Връзки & Линкове
Аааа
Произведения & Текстове
Aааа
Ааа
Ааа
Литература
Пенчо Славейков
"На кръстопът"
Пенчо Славейков
"На кръстопът"
На кръстопъти спре се уморен
свети Иван. Зел сбогом, летний ден
прибираше се вече на почивка,
на бледни устни с лилова усмивка.
Над равнини полъхва хлад нощта.
И тъмна се, като че ли мечта
недомечтана, там възправи Рила,
во небесата снежен връх побила.
Къде е той? Какъв е тоя кът?
Пред него се кръстосват път през път,
и всякой път в незнайността се крие.
Къде? През кой ли той да се отбие?
Над равнините легна веч нощта.
Като алмаз изгрея над твърдта
вечерницата, мрачини пробила,
и затрептя таинствено над Рила.
И стори му се някой в тоя миг
насреща му като да иде — лик
в сияние и тихи, кротки стъпки.
Свети Иван се отстрани и тръпки
полазиха светата му снага:
че пътника позна той веднага —
по раните останали от кръста,
по дигнатите с благослов два пръста,
по кървавий на челото венец.
И въззова смутения светец:
„О, господи, нозете си изходих,
гори, поля и планини пребродих,
да търся все спасителния път —
на истината пътя — и светът
и на светът живота що обхожда,
при теб този който води и довожда.“
И тъй с усмивка блага на уста,
тоз, който беше тука на света
дошел да люби, страда и се бори,
свети Ивану тихо проговори:
„Тоз, който мене дири, нека той,
в пустинята ли, в горский ли усой,
или в живота, път да си проправи —
през мислите и чувствата корави
на своя ум, на своето сърце…
Ти обърни към себе си лице,
и сам ли бил, или посред тълпата,
на своята душа през тишината
всецяло вдай в мълчанието слух —
ще чуйш тогава туй, що ази чух,
и твоя поглед ще да се отвори
за онзи път, що води през простори
не на живота и света отвъд —
а в тях. При мене води този път…“
И край светеца тихо той отмина,
привел глава. Во глухата долина
сгъсти се мрак и го нататък скри,
към пазвата на тъмните гори…
А дълго ощ свети Иван в тъмата
стоя там, ником паднал на земята.
Бележки
[0] Включено в „Преди мълчанието“, с дата 6 август 1907 г. С молив (от друг?) отбелязано: „8? 908 Гащайн“. И — встрани от текста: „Варшава, 1909“. Първият стих на 2 строфа — в „Преди мълчанието“:
Какво го води в тоз незнаен кът?
Накрай в текста в „Преди мълчанието“ — четиристишие, задраскано и затова невлязло в антологията:
От час на час небесна твърд ведрей,
Таинствено вечерницата грей
И тъмен шум полъхва едва чути
От пустошта на рилините скути.
Ббб
Ббб
Ббб
Ббб
Ббб
Ббб