Чичо Стоян (псевд. на Стоян М. Попов)
Чичо Стоян (псевд. на Стоян М. Попов)
Θείος Στογιάν
(1866 – 1939) – 160 години / έτη
За автора
На 21 юни 1866 г. е роден Стоян Михайлов Попов, известен с псевдонима Чичо Стоян. Един от големите поети в българската детска литература от началото на ХХ век. С неговите стихотворения са пораснали поколения българи. Според Пенчо Славейков „този чист човек гледа на света през очите на дете".
Участник в Сръбско-българската война и във войните през 1912–1918 г. В младежките си години сменя различни професии, учи и в духовна семинария, Младият Стоян сам осигурява прехраната си и сам се образовал. Той не се е срамувал от никаква работа и нито за момент не е преставал да чете.
„Колко мило, колко сладко е при мама и при татко...", рецитира младата Руска Емануилова. „Знаеш ли от кого е това стихотворение", пита я самият автор, член на комисията, която търси таланти за театъра. „На Чичо Стоян", отговаря момичето. И оттогава Стоян Попов се подписва само с „Чичо Стоян" ...защото се влюбва в това момиче завинаги и това е бъдещата му съпруга. По-късно Руска ще се превърне в звездата на българския театър Роза Попова.
В памет на писателя в родното му село Дивотино от 1980 г. се провежда детски фолклорен фестивал „Чичо Стоян“
Връзки & Линкове
Речник на българската литература
https://dictionarylit-bg.eu/Чичо-Стоян
Текстове в "Читанка"
https://chitanka.info/book/4962.htmlx
Текстове в "Приказки"
https://prikazki.eu/avtor/chicho-stoyan/
Произведения & Текстове
Братче и сестриче
Братче и сестриче
Своето сестриче
Тодорчо обича,
като се събуди,
все при него тича.
Лицето му гали,
милва, гъделичка,
а когато стане —
храни го с лъжичка.
Сърдитко
Сърдитко
Все за нещо ще намери
да се начумери:
ту му млякото горещо,
ту пък друго нещо.
И задето Петко в къщи
често тъй се мръщи,
Николинка, Ваньо, Митко
викат му Сърдитко.
Анка и Писанка
Анка и Писанка
Нашта Анка и Писанка —
колко са красиви!
Все доволни, все засмени —
колко работливи!
Анка сутрина из къщи
майци си помага,
а Писанка дебне мишки,
по коремче ляга…
Работата като свършат,
Писа щом замяка —
на ръцете си я взема
малката й кака…
па към нея сладки думи
галено нарежда,
а Писанка сладко мърка
и преде без прежда!
Май
Май
Месеците зимни, летни
се събрали на съвет –
себе си да именуват,
та в света да има ред:
Януари, Февруари,
Март, четвъртият Април,
а пък петият, немирник,
във цветя се цял обвил.
Та извикали неволно:
– Хубавец е! – м, м, м!
Миризмата му: ай, ай, ай!
И от „м“-то и от „ай“
съчетали име: Май!