Стоян Михайловски
Стоян Михайловски
Στογιάν Μιχαηλόφσκι
(1856 – 1927) – 170 години / έτη
За автора
Стоян Михайловски (1856–1927) е писател и християнски мислител, автор на стихотворението „Кирил и Методий“ („Върви, народе възродени“). Племенник на митрополит Иларион Макариополски. През 1872 г. завършва френския лицей „Галатасарай“ в Цариград. Завършва право във Франция през 1883 г. След Освобождението работи като адвокат и съдия в Свищов, преподавател по френски език и доцент по всеобща литературна история в Софийския университет. Дописен и действителен член (1898) на Българското книжовно дружество (БАН). Бил е председател на Върховния македоно-одрински комитет (1901–1903), народен представител в ІІІ ВНС, VІІІ ОНС, ХІІІ ОНС, последователен антимонархист. Заради статията „Потайностите на българския дворец“ (1904) е подведен под съдебна отговорност. Пише философско-моралистични творби, сонети, поеми, драми, публицистика, пародии, басни, афоризми, епиграми. След по-известните му творби са „Бог. Библейски стихотворения“, Novissima verba, „Книга за българския народ“, „По прекия друм“, „От развала към провала“ и др.
Връзки & Линкове
Речник на българските писатели
https://dictionarylit-bg.eu/Стоян-Николов-Михайловски
За автора и произведения
https://liternet.bg/publish16/st_mihailovski/index.html
Критика за Стоян Михайловски
https://liternet.bg/publish/katalog/about/m/smihailovski.htm
Басни
https://chitanka.info/person/stojan-mihajlovski
Произведения & Текстове
Кирил и Методий
Кирил и Методий
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте —
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Русе, 1882, априлий 15
[сп. „Мисъл“, 1892, кн. IX–X]
Магаре в лъвска кожа
Магаре в лъвска кожа
Муле с лъвска кожа се покрило…
Сплашва се светът пред туй страшило…
Вятър духва — сваля грозна маска…
— Дръжте! Бийте! — всеки взе да кряска.
Самозванецо, тъй улетява
най-подир и твоята прослава!
Бонапарт пред райските врати
Бонапарт пред райските врати
Яви се Бонапарт пред входа на Едема[1]
И силно взе да чука… Ангелът вратар
Запита: — „Кой е?“ — Френецът му отговори:
— На род велик аз съм върховен господар!
Аз покорих Европа, рой царе заробих,
И мойто име се въспява в целий свет…
Пред Божий блясък всеки други блясък гасне,
Издума ангелът… „Тук ти си непознат!“