Речник на българските писатели

https://dictionarylit-bg.eu/Стоян-Николов-Михайловски

За автора и произведения

https://liternet.bg/publish16/st_mihailovski/index.html

Критика за Стоян Михайловски

https://liternet.bg/publish/katalog/about/m/smihailovski.htm

Басни 

https://chitanka.info/person/stojan-mihajlovski

Кирил и Методий

Върви, народе възродени,

        към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

        съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

        В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден —

        и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

        което във душите грей!

Напред! Народността не пада

        там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…

        О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

        които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя

        насърчаваха дедите ни…

О, минало незабравимо,

        о, пресвещени старини!

България остана вярна

        на достославний тоз завет —

в тържествуванье и в страданье

        извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години

        пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

        но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша

        кога обходи целий мир;

за все световната просвета

        тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…

        Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

        на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;

        подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!… През десет века

        все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

        извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте —

        заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

        сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

        звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

        о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

        творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее

        във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

        в Славянството во век веков!

Русе, 1882, априлий 15

[сп. „Мисъл“, 1892, кн. IX–X]

Магаре в лъвска кожа

Муле с лъвска кожа се покрило…

Сплашва се светът пред туй страшило…

Вятър духва — сваля грозна маска…

— Дръжте! Бийте! — всеки взе да кряска.

Самозванецо, тъй улетява

най-подир и твоята прослава!

Бонапарт пред райските врати

Яви се Бонапарт пред входа на Едема[1]

И силно взе да чука… Ангелът вратар

Запита: — „Кой е?“ — Френецът му отговори:

— На род велик аз съм върховен господар!

Аз покорих Европа, рой царе заробих,

И мойто име се въспява в целий свет…

Пред Божий блясък всеки други блясък гасне,

Издума ангелът… „Тук ти си непознат!“