РАН БОСИЛЕК
(1886 – 1958)
РАН БОСИЛЕК
(1886 – 1958)
11. ГОДИШЕН КОНКУРС ПО БЪЛГАРИСТИКА
АТИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ | ΄май 2026 г.
За автора
Ран Босилек
https://dictionarylit-bg.eu/Ран-Босилек
Ран Босилек е един от най-известните и обичани български писатели за деца. Неговото истинско име е Генчо Станчев. Той е роден през 1886 година в красивия град Габрово – градът на хумора и шегите в България.
От учител до писател Когато е млад, той работи като учител. Той много обича децата и разбира техния свят. По-късно отива в Белгия, за да учи право (закони), и става адвокат. Но той не иска да бъде адвокат. Неговата най-голяма любов е литературата. Затова той избира ново литературно име – Ран Босилек (босилекът е красиво и ароматно българско цвете), и започва да пише.
Какво пише Ран Босилек? Той пише стихотворения, приказки и кратки разкази. Неговите текстове са много весели, лесни за четене и позитивни.
„Патиланско царство“: Това е най-известната му книга. Тя е пълна с хумор. В нея четем за смешните приключения на едно момче – Патиланчо, и неговата строга баба Цоцолана.
Български народни приказки: Ран Босилек събира стари приказки от българския фолклор и ги разказва на много красив език. Всяко българско дете знае неговите приказки като „Косе Босе“ и „Дядовата питка“.
Списание за деца: Той дълго време е редактор (човекът, който ръководи) на списание „Детска радост“. Чрез него той учи децата да обичат книгите.
Защо е важен днес? Ран Босилек умира през 1958 година, но неговите книги живеят и днес. Героите му са умни, понякога хитри, но винаги ни учат на добри неща. За студентите, които учат български език, неговите текстове са чудесен начин да разберат българските традиции и култура
Произведения
Родна стряха
Родна стряха
Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих аз най-напред.
Тука, под липите стари
неведнъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях.
Къщичке на дните златни,
кът свиден и мил!
И за царски палати
не бих те сменил!
Родна реч
Родна реч
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвя всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказка на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!