ван Тодоров Дорев е български учител и книжовник, роден през 1866 г. в леринското село Пътеле (днес Агиос Пантелеймонас, Гърция). Той е първи братовчед на дипломата Панчо Дорев и на дееца на ВМОРО Аце Дорев.

През 1895 г. завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Специализира гръцка филология в Атина, а по-късно философия в Тюбинген, Германия. В продължение на 31 години учителства в Битоля, Куманово, Скопие, Цариград и София. Работи в Архива на Възраждането (1909 – 1914 г.), а след Първата световна война – в българското просветно министерство.

Дорев издава сборници, христоматии, граматики и превежда автори от гръцки език. Редактира детската библиотека „Щастливи години“ (1930 – 1931 г.). Членува в Българо-гръцкото дружество и в Македонския научен институт (от 1937 г.). Негови спомени и документи се съхраняват в Централния държавен архив (ф. 1122к, 1 опис, 55 а.е.).

Трудове 

„Българска граматика с църковнославянски четива“, 1937, на Иван Дорев и Иван Унджиев

„Живота на хората“ (1925), в съавторство с Д. Койчев

„Родина и природа“ (1925), в съавторство с Д. Койчев

„Родна реч. Ч.II. Практическа граматика за IV отделение“ (1925)

„Джобен правописен речник“ (1931)